възвърнало

Речник на българския език

1. възвърнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възвърнало е производна форма на възвърна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възвърнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

възвърнало е производна форма на възвърна (мин. деят. св. прич. ср. р.).