възвърнал

Речник на българския език

1. възвърнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възвърнал е производна форма на възвърна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възвърнал — мин. деят. св. прич. м. р.

възвърнал е производна форма на възвърна (мин. деят. св. прич. м. р.).