възвряха

Речник на българския език

1. възвряха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

възвряха е производна форма на възвря (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възвряха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

възвряха е производна форма на възвря (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).