възвряло е

Речник на българския език

1. възвряло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възвряло е е производна форма на възвря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възвряло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възвряло е е производна форма на възвря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възвряло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възвряло е е производна форма на възвря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).