възвряло

Речник на българския език

1. възвряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възвряло е производна форма на възвря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възвряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възвряло е производна форма на възвря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възвряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

възвряло е производна форма на възвря (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. възвряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възвряло е производна форма на възвря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).