възвряла

Речник на българския език

1. възвряла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възвряла е производна форма на възвря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възвряла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възвряла е производна форма на възвря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. възвряла — мин. деят. св. прич. ж. р.

възвряла е производна форма на възвря (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. възвряла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

възвряла е производна форма на възвря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).