възвръщало

Речник на българския език

1. възвръщало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възвръщало е производна форма на възвръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възвръщало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възвръщало е производна форма на възвръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възвръщало — мин. деят. св. прич. ср. р.

възвръщало е производна форма на възвръщам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. възвръщало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възвръщало е производна форма на възвръщам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).