възвръщал

Речник на българския език

1. възвръщал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възвръщал е производна форма на възвръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възвръщал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възвръщал е производна форма на възвръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възвръщал — мин. деят. св. прич. м. р.

възвръщал е производна форма на възвръщам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. възвръщал — мин. деят. несв. прич. м. р.

възвръщал е производна форма на възвръщам (мин. деят. несв. прич. м. р.).