възвишило си

Речник на българския език

1. възвишило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възвишило си е производна форма на възвиша (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възвишило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възвишило си е производна форма на възвиша (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).