възвишало

Речник на българския език

1. възвишало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възвишало е производна форма на възвиша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възвишало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възвишало е производна форма на възвиша (мин. деят. несв. прич. ср. р.).