възвисял

Речник на българския език

1. възвисял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възвисял е производна форма на възвися (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възвисял — мин. деят. несв. прич. м. р.

възвисял е производна форма на възвися (мин. деят. несв. прич. м. р.).