възвисявало си

Речник на българския език

1. възвисявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възвисявало си е производна форма на възвисявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възвисявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възвисявало си е производна форма на възвисявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. възвисявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възвисявало си е производна форма на възвисявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).