възвисил съм

Речник на българския език

1. възвисил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възвисил съм е производна форма на възвися (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. възвисил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възвисил съм е производна форма на възвися (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).