възвисило е

Речник на българския език

1. възвисило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възвисило е е производна форма на възвися (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възвисило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възвисило е е производна форма на възвися (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).