възвисило

Речник на българския език

1. възвисило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възвисило е производна форма на възвися (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възвисило — мин. деят. св. прич. ср. р.

възвисило е производна форма на възвися (мин. деят. св. прич. ср. р.).