възвивало си

Речник на българския език

1. възвивало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възвивало си е производна форма на възвивам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възвивало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възвивало си е производна форма на възвивам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. възвивало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възвивало си е производна форма на възвивам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).