възвестил съм

Речник на българския език

1. възвестил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възвестил съм е производна форма на възвестя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. възвестил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възвестил съм е производна форма на възвестя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).