възвестил си

Речник на българския език

1. възвестил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възвестил си е производна форма на възвестя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възвестил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възвестил си е производна форма на възвестя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).