възвеличало

Речник на българския език

1. възвеличало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възвеличало е производна форма на възвеличая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възвеличало — мин. деят. св. прич. ср. р.

възвеличало е производна форма на възвеличая (мин. деят. св. прич. ср. р.).

3. възвеличало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възвеличало е производна форма на възвелича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. възвеличало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възвеличало е производна форма на възвелича (мин. деят. несв. прич. ср. р.).