възваряло

Речник на българския език

1. възваряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възваряло е производна форма на възваря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възваряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възваряло е производна форма на възваря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).