възваряла

Речник на българския език

1. възваряла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възваряла е производна форма на възваря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възваряла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

възваряла е производна форма на възваря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).