възварявало

Речник на българския език

1. възварявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възварявало е производна форма на възварявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възварявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възварявало е производна форма на възварявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възварявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

възварявало е производна форма на възварявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. възварявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възварявало е производна форма на възварявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).