възварил си

Речник на българския език

1. възварил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възварил си е производна форма на възваря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възварил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възварил си е производна форма на възваря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).