възварило

Речник на българския език

1. възварило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възварило е производна форма на възваря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възварило — мин. деят. св. прич. ср. р.

възварило е производна форма на възваря (мин. деят. св. прич. ср. р.).