възварила

Речник на българския език

1. възварила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възварила е производна форма на възваря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възварила — мин. деят. св. прич. ж. р.

възварила е производна форма на възваря (мин. деят. св. прич. ж. р.).