възварил

Речник на българския език

1. възварил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възварил е производна форма на възваря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възварил — мин. деят. св. прич. м. р.

възварил е производна форма на възваря (мин. деят. св. прич. м. р.).