възбунтуваше

Речник на българския език

1. възбунтуваше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

възбунтуваше е производна форма на възбунтувам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. възбунтуваше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

възбунтуваше е производна форма на възбунтувам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).