възбунтуваха

Речник на българския език

1. възбунтуваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

възбунтуваха е производна форма на възбунтувам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възбунтуваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

възбунтуваха е производна форма на възбунтувам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).