възбунтувало си

Речник на българския език

1. възбунтувало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възбунтувало си е производна форма на възбунтувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възбунтувало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възбунтувало си е производна форма на възбунтувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. възбунтувало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възбунтувало си е производна форма на възбунтувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).