възбунтували

Речник на българския език

1. възбунтували — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

възбунтували е производна форма на възбунтувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възбунтували — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

възбунтували е производна форма на възбунтувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. възбунтували — мин. деят. св. прич. мн. ч.

възбунтували е производна форма на възбунтувам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. възбунтували — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

възбунтували е производна форма на възбунтувам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).