възбунтувала съм

Речник на българския език

1. възбунтувала съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

възбунтувала съм е производна форма на възбунтувам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. възбунтувала съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

възбунтувала съм е производна форма на възбунтувам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. възбунтувала съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

възбунтувала съм е производна форма на възбунтувам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).