възбунтува

Речник на българския език

1. възбунтува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

възбунтува е производна форма на възбунтувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. възбунтува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

възбунтува е производна форма на възбунтувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. възбунтува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

възбунтува е производна форма на възбунтувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).