възбунвах

Речник на българския език

1. възбунвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

възбунвах е производна форма на възбунвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. възбунвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

възбунвах е производна форма на възбунвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).