възбуждал

Речник на българския език

1. възбуждал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възбуждал е производна форма на възбуждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възбуждал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възбуждал е производна форма на възбуждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възбуждал — мин. деят. св. прич. м. р.

възбуждал е производна форма на възбуждам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. възбуждал — мин. деят. несв. прич. м. р.

възбуждал е производна форма на възбуждам (мин. деят. несв. прич. м. р.).