въвряха

Речник на българския език

1. въвряха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

въвряха е производна форма на въвра (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. въвряха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

въвряха е производна форма на въвра (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).