въвонил си

Речник на българския език

1. въвонил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

въвонил си е производна форма на въвоня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. въвонил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

въвонил си е производна форма на въвоня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).