въвлякъл

Речник на българския език

1. въвлякъл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въвлякъл е производна форма на въвлека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. въвлякъл — мин. деят. св. прич. м. р.

въвлякъл е производна форма на въвлека (мин. деят. св. прич. м. р.).