въвлякло

Речник на българския език

1. въвлякло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въвлякло е производна форма на въвлека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. въвлякло — мин. деят. св. прич. ср. р.

въвлякло е производна форма на въвлека (мин. деят. св. прич. ср. р.).