въвлякла

Речник на българския език

1. въвлякла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

въвлякла е производна форма на въвлека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. въвлякла — мин. деят. св. прич. ж. р.

въвлякла е производна форма на въвлека (мин. деят. св. прич. ж. р.).