въвлечете

Речник на българския език

1. въвлечете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

въвлечете е производна форма на въвлека (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. въвлечете — повелително наклонение, мн. ч.

въвлечете е производна форма на въвлека (повелително наклонение, мн. ч.).