въвлечал

Речник на българския език

1. въвлечал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въвлечал е производна форма на въвлека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. въвлечал — мин. деят. несв. прич. м. р.

въвлечал е производна форма на въвлека (мин. деят. несв. прич. м. р.).