въвлекли

Речник на българския език

1. въвлекли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

въвлекли е производна форма на въвлека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. въвлекли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

въвлекли е производна форма на въвлека (мин. деят. св. прич. мн. ч.).