въвирахте

Речник на българския език

1. въвирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

въвирахте е производна форма на въвирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. въвирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

въвирахте е производна форма на въвирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).