въвираха

Речник на българския език

1. въвираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

въвираха е производна форма на въвирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. въвираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

въвираха е производна форма на въвирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).