въвирах

Речник на българския език

1. въвирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

въвирах е производна форма на въвирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. въвирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

въвирах е производна форма на въвирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).