въвирал си

Речник на българския език

1. въвирал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

въвирал си е производна форма на въвирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. въвирал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

въвирал си е производна форма на въвирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. въвирал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

въвирал си е производна форма на въвирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).