въвирало

Речник на българския език

1. въвирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въвирало е производна форма на въвирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. въвирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въвирало е производна форма на въвирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. въвирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

въвирало е производна форма на въвирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. въвирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

въвирало е производна форма на въвирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).