въвирала

Речник на българския език

1. въвирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

въвирала е производна форма на въвирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. въвирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

въвирала е производна форма на въвирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. въвирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

въвирала е производна форма на въвирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. въвирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

въвирала е производна форма на въвирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).