въвирал

Речник на българския език

1. въвирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въвирал е производна форма на въвирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. въвирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въвирал е производна форма на въвирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. въвирал — мин. деят. св. прич. м. р.

въвирал е производна форма на въвирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. въвирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

въвирал е производна форма на въвирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).