вчетете

Речник на българския език

1. вчетете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

вчетете е производна форма на вчета (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. вчетете — повелително наклонение, мн. ч.

вчетете е производна форма на вчета (повелително наклонение, мн. ч.).